Евтимий Зигавин, Догматическо всеоръжие, титул 26
Превод: Berke, M. An annotated Edition of Panoplia dogmatikē, Chapters 23-28, Queen’s University Belfast [Doctoral Thesis], 2011, 126-141.
[1273B] Против масалианите
1. През времената на Валентиниан и Валент възникна ереста на масалианите. Това название в превод на гръцки означава молитвеници, защото те много са използвали думата молитва, разнасяли са я нагоре-надолу, и за тях тя е предмет на гордост. Молитва те наричат или молението, което всеки произнася към Бога, или тази „Отче наш“, която Господ [1273C] е предал на апостолите, или някаква друга, която е известна само на по-посветените в тяхното нечестие, и е непроизносима, както смятам, заради съдържащото се в нея баснословие и сатанинско заклинание. Те имат и друго название, дадено им от действието – наричат се ентусиасти, защото са приели енергията на някакъв бяс, смятайки че е на Светия Дух. Други пък, прихванали напълно тази болест, отхвърлят труда, извършван с ръце като порочен и отдавайки се твърде много на съня, обявяват за ентусиазъм виденията на сън. Тази ерес е имала най-различни водачи, сред които Аделфий, когото Флавиан Антиохийски, привиквайки от Едеса, и [1273D] подхождайки изкусно и с преструвка, сякаш иска да се поучи, го настроил да изплюе цялата отрова, скрита в неговите учения. Като станала явна тази болест, те били прогонени от Сирия и заминали за Памфилия. Какви са техните учения ще кажем по-нататък. Защото тогава са изнесли [части] от своята книга и са се изложили на всеобщо презрение.
2. Те казват, че трите ипостаси на Отца, Сина и Светия Дух се разтварят в една ипостас. Това са откраднали от савелианската ерес, която е събрала в едно, размазала и сляла трите ипостаси, и [1276A] учи за една трилика ипостас. Опровержения за това нечестиво учение ще намериш в титула, озаглавен „Против савелианите“, потърси ги там.
3. Те казват, че Божията природа лесно се променя и превръща в каквото си поиска, за да се размеси с достойните за нея души. Обаче промяната е присъща на тварното. И всяко тварно е променливо. Нали всяко едно нещо, битието на което води началото си от промяна, т.е. от небитието, всячески е подложено на нея или като загива, както нещата в света, или като се изменя по произволение, както е при ангелите и душите, което е или по преуспяване в доброто, или по движение към злото. Но понеже Бог е нетварен, той всячески е и неизменен. При нещата, чието битие е противоположно, противоположно е и словото за това как съществуват. [1276B] И според едно слово изменението на движението е разновидност, подобаваща на тварните неща, а Бог по природа е неподвижен и отвъд шестте вида движение на философите (понеже е безколичествен и безкачествен), както по отношение на тяхното начало, така и на техния край.
4. Те казват, че семето-Слово е попаднало в утробата на Богородица. Дръж се далеч от крайното им богохулство! Това тяхно Слово в действителност е семе на дявола и попаднало в душите им, ги принуждава да излеят една подобна отрова. Какво ще е това [1276C] семе, което според техните брътвежи е попаднало в девическата утроба? Но по Божия милост за нас ги има и Христос и пречистата му майка! Нали не биха казали, че е на човек, след като и те я наричат Дева? Да кажат, че е небесно, ако смеят, но тогава ще им противопоставим отработеното от нас опровержение на онези, които не приемат раждането на Христос от Девата и бръщолевят, че тялото му е небесно, което е в шеста книга от титула „Против арменяните“, препращаща и към главата за Богородица, а също към следващата след нея, разположени в титула „Против павликяните“, ясно разобличаващи нечестието на мислещите по този начин.