Евтимий Зигавин, Догматическо всеоръжие, Титул 9
Издание:
Euthymii monachi Zigabeni Orthodoxae fidei dogmatica panoplia, tit. 9, in: PG 130, 305A-328C.
Титул 9
[306C] Срещу Симон Самарянин, Маркион Понтийски, перса Мани и манихеите от великия Атанасий
Някои, като отпаднаха от църковното учение и претърпяха крушение във вярата, безразсъдно твърдят, че злото има ипостас. Създават си, наред с истинния Отец на Христа, [някакъв] друг Бог, също нероден, творец на злото, родоначалник на порока и творец на тварта. Те могат да бъдат лесно разобличени както от свещените Писания, така и от самото човешко разсъждение, от което идва и безумието им да съчиняват подобни неща. Нали нашият Господ и Спасител Иисус Христос казва в Евангелията в потвърждение на думите на Мойсей: „Господ, Бог наш, е един Господ“ (Марк. 12:29, срв. Втор. 6:4) и [308A] „прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята“ (Мат. 11:25). Но ако Бог е един и той е Господ на небето и земята, как наред с него ще има и друг Бог? И къде ще е техният Бог, ако единственият и истинен изпълва всичко с това че обхваща небето и земята? А как ще има друг творец на нещата, Господ на които, според думите на Спасителя, е самият Бог и Отец на Христос? Обаче щом не са в равнопоставеност, ще кажете ли, че лошият Бог може да стане Господ и на нещата на добрия Бог. Но ако кажат и това, виж в какво нечестие изпадат. Нали при можещите еднакво не би могло да се намери нещо превишаващо и по-добро. И ако не искаме едното да е различно от другото, силата и безсилието ще са еднакви при двете – силата им е еднаква, защото [308B] в действителност те надделяват над желанието си едно на друго, а безсилието им е еднакво, защото и когато не желаят, нещата стават против тяхната воля. Така, както добрият е против волята на лошия, така и лошият е против волята на добрия. По друг начин, някой би казал и така: ако видимите неща са дело на лошия, какво ще е делото на добрия? Нали не се вижда нищо друго, освен сътвореното от твореца. Но тогава какво ще указва, че има добър [Бог], щом той няма дела, от които да се познае. Защото творецът се познава от делата си. Изобщо как ще са двоица, щом са противоположни един на друг? И кое ще ги разделя, та да са различни? А те не могат и да са заедно, понеже се унищожават един друг. Не биха могли и да са един в друг поради несмесимостта [308C] и неподобието на тяхното естество. Излиза да са от нещо трето, което ги разделя и също е бог. Но какво ще е естеството на това трето? Дали на доброто или на порока? То не може да е и на двете. След като се видя, че тази тяхна мисъл е гнила, трябва да възсияе истината на църковното знание, че злото не е покрай Бога, нито е в Бога, нито го е имало изначално, нито за него има някаква същност, а хората са започнали по лишеност на доброто да си съчиняват фантазии и са измислили несъществуващото, и каквото си поискат. Но както ако някой, щом се покаже слънцето и цялата земя се озари от неговата светлина, затваряйки очи си помисля за мрак, макар мрак да не съществува, [308D] и след това блуждае сякаш е в него, често падайки и свличайки се в урвите, като смята че няма светлина, а само мрак, мисли че гледа, но изобщо нищо не вижда, така и човешката душа, затворила окото, с което може да вижда Бога, си е измислила злините, движейки се в които не разбира, че макар да си мисли, че прави нещо, всъщност не прави нищо. Защото несъществуващото се съчинява и не е такова, каквото ние го представяме, но се изявява такова, каквото се е породило. То възниква, когато вместо да се гледа Бога и да сме озарени от него, вместо това да се търсят тварното и мракът, както някъде казва и Писанието: „Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.“ (Екл. 7:29).
…